Стефан Вълдобрев и Infinity - Аз ли съм или не съм ?   Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
И така - всеки ден.

Прониква в мене и пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме. Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.

С моят глас мълчи - свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя - не става.

Отдавна в тялото ми се засели.
Без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега.

Наконтен със пижама на цветя,
Събужда се и ляга в мен.
И така - всеки ден.

Аз ли съм или не съм?

pozdravi!!!
syjalqvam,4e ne sym v kondiciq - strahoten post - uspeh!!!
...i pozdravi !!!

какво общо има кондицията?!

ами,кондицията ли?
Поне да имах дотолкова,че да се държа на краката си,хахаха

ама за какво са ти крака ..т.е. предполагам, че като си пред компа, не стоиш прав:))

снощи като писах това,бях пиян на мотика просто:)
btw,онези неща,дето ми прати...отново ме впечатлиха...

престани с впечатленията....в конкретния случай -> вредят

не исках така клишарски да прозвуча,но ...това е точната дума,''впечатлиха''...

...прекаленото _____ води до пристрастяване

[аз пък не обичам вредните неща; сама по себе си съм достатъчно вредна, за да си *помагам* и с други вредности]