Стефан Вълдобрев  - Вълк

Толкова тъга вечер по земята.
Тайнствени мъгли пълзят над блатата.
Отварям очи към прохладния вятър,
гората мълчи, пристига луната -
кръгла, бяла, златна, узряла.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!

Всички хора спят вечер по земята.
Аз се взирам дълго в моята любима и добра позната.
Препускам към нея по бял лунен път,
тревожен и сам - едва усмихнат вълк.
Луната тънцува, властва, лудува.
Луната беснее и буйства.
Лее се лунна река на всички страни.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме изгаря!
Широката луна пак ме пленява!